Лозето през март

Не бива да забравяме, че пролетта е твърде опасен сезон за вегетацията на лозите. Тогава младите леторасти могат да бъдат сериозно повредени от падналите ниски температури, достигащи понякога даже и под нулата. Младите леторасти, за разлика от пъпките, които издържат до 2-3 градуса под нулата, се повреждат дори и при минус 1-1.5С. Набъбването на пъпките на лозите обикновено става в началото на април, но пролетните студове могат да забавят този процес или по-късно да унищожат появилите се млади леторасти. Те са по-ярко изразени в равните места и в затворените котловинни полета. В тези райони и опасността е по-голяма. Какво трябва да направят лозарите? Непременно да се премине към задимяване, за да се затопли почвата. За опушване е най-добре да се използват лозови пръчки, слама и царевичак. Ако лозите са силно засегнати и всички леторасти, в това число и резервните пъпки по плодните пръчки са измръзнали, тогава трябва да се пристъпва към изрязване до основи на оставените пръчки. В този случай лозарите разчитат на ъгловите очи и на спящите пъпки по кордоните и по раменете да дадат нови леторасти. За по-сигурно покрийте главините леко с пръст. Присажда се на зряло, по метода пълен разцеп или обикновен разцеп. Това е моментът, когато набъбват пъпките и „плачът“ още е слаб.Лозите по-малко страдат от сушата, когато кореновата система е по-силна и на по-голяма дълбочина. Това до известна степен се постига, като се отстраняват повърхностните корени. Започва още през първата година от засаждането на лозите. Извършва се редовно до третата година, после периодично през 5-6 години. За целта през есента или през пролетта подземното стъбло се разкрива на дълбочина 15-20см и всички корени, които се намират по стъблото, се изрязват до основата. Непочистените повърхностни корени на лозата отслабват развитието на кореновата система. Повърхностни¬те се развиват винаги по-силно, тъй като се намират при по-благоприятни почвени условия. При лозите продължете с резитбите. Изнесете и изгорете изрязаните пръчки, за да унищожите заразата. Наторете с фосфорни и калиеви торове.В лозето силно заплевелените ивици трети¬райте с подходящ хербицид.Празните места попълнете с нови лозички, може да използвате и отводи от съседна майчина главина.Сега през април е най-подходящото време да си засадите лозички. Почвата трябва да се е добре затоплила – до 10-12С на дълбочина ЗОсм. Не бива да се сади при температура под ОС, защото има опасност от измръзване на корените. Лозата се засажда на риголвано място – поне на 50-70см, така кореновата система ще бъде дълбока. Обработката трябва да е направена през август-октомври, миналата година. Лозата може да се отглежда на различни места. С нея добре се оползотворяват хълмистите терени със сравнително по-бедни почви, където ефектът от другите култури е по-слаб. Тя не вирее само на заблатени, тежки и силно сбити почви. Най-добри са дълбоките, рохкавите, бързо за¬топлящи се, подходящи са реките, песъкливи и чакълести почви.Разстоянието в реда се определя от сорта винен или десертен. Колко ще е между редове¬те, зависи от начина на отглеждането. Ако фор- мировката е нискостъблена с подпорна конст¬рукция и ще се обработва на ръка, между редове¬те се оставят 1.30-1.50м, а лозите в реда да са на 1.20-1.30м една от друга – за винените, и на 1.40-1.50м – за десертните сортове. По-големи разстояния се оставят, когато сортовете са силно растящи и почвата е по-богата. При средно стъблените формировки и обработка с впрегната сила между редовете трябва да има 1.70-1.80м. При високостъблените и механизирана обработка разстоянията между редовете се увеличават до 2-Зм, а в реда се запазват 1.20- 1.30м. Асмите се засаждат на 2 метра една от друга, оставят се 2.50-3.00м между редовете. Кога¬то са в един ред, между лозите трябва да има 1.30-1.50м. Квадратната форма на засаждане е подходяща за лози с чашовидна формировка и позволява обработка в двете посоки на кръст. Правоъгълната се прилага предимно при формировки с изградена телена конструкция. Шахматната е за наклонени терени, тя е и начин за водене на борба срещу ерозията на почвата.Лозите най-добре и равномерно се огряват от слънцето, когато редовете са обърнати в посока север-Юг. На места с преобладаващи силни ветрове редовете трябва да се разполагат по посока на ветровете, върху наклонени терени са по хоризонталите, а при гравитачно напояване се ориентират по посока на движението на водата по наклона.